Страдания и малко радост

Като цяло, компютърджията не е съвсем нормален човек. Като казвам не съвсем нормален, нямам предвид луд, общественоопасен или с някакви сексуални отклонения. Ненормален е дотолкова, че да пречи на себе си и донякъде на близките си.
По рождение, компютърджията е честен и морален човек. Но с течение на времето, започва понякога да лъже, да обещава неща, които сам знае, че няма да изпълни, да връзва тенекии, да праща за зелен хайвер, все дейности, присъщи на пропадналите хора. Ако не прави някои тези неща, бъдете сигурни, че полага огромни усилия. Защо се получава така? Най-вече, защото след дългото общуване с машини, компютърджията все повече се убеждава, че общуването с хора е изключително трудно. Този вид общуване понякога го натоварва дотолкова, че е способен да изневери на принципите си, само и само да избяга от него. За някои това може би звучи абсурдно. Как е възможно, общуването с компютър да бъде по-лесно и приятно, от общуването с човек? Да, компютърът разбира само сложни езици, изграден е от части, които се развалят, но за сметка на това, е напълно лишен от суета и капризи.

Но да се върнем малко назад и да изясним кога на един индивид, обикновено от мъжки пол, се поставя неоспорима диагноза „компютърджия“. Тази диагноза, компютърджията може да постави единствено сам за себе си. Не всеки, който работи в IT сферата и разбира от компютри е компютърджия. По земята живеят много хора, работещи в ИТ компании, които далеч не се вписват в това понятие. Компютърджията не работи само за пари. Той наистина обича машините и не дели дейностите на софтуер, хардуер, програмиране и мрежи. За него тези неща са едно цяло. Разбира се, не е задължително професионалната му дейност да се разпростира прекалено широко. Но той се интересува и иска да разбира от всички компютърни науки, доколкото времето му позволява, защото иска да познава и да има пълен контрол на машините на всичките им нива. Тесните специалисти, колкото и добри да са в своята област, нямат пълен контрол, ако не проявяват допълнителен интерес. Всеки истински компютърджия трябва да има познания по хардуер, мрежи, системен и приложен софтуер, алгоритми и програмиране. И разбира се, трябва да бъде в крак с повечето съвременни технологии. Ако някои от тези звена липсва, контролът се губи. А удоволствието от контрола над една машина е голямо.

Компютърджията не се ядосва на машините, не ги псува и не ги пребива. Не побеснява от неработещ код, особено, когато сам го е написал. Защото знае, че всичко, което се случва в компютъра, е резултат от неговата дейност. Но не така стои въпросът с хората. Той знае, че колкото и да се старае да им угоди, техните действия и реакции не се подчиняват на същата логика. Ако изобщо се подчиняват на някаква логика…

Затова той не обича общуването с хора, особено прякото. Изключение правят електронната поща, форумите и някои други начини на общуване, защото при тях, компютърджията има време да обмисли добре думите си и да направи изказването си, когато прецени, че е готов.
Всеки човек иска светът да се върти около него, но не всеки дърпа околните да се въртят в неговата орбита. Компютърджията не обича да го теглят към чужди орбити. Той си има своя и не въвлича други човешки същества.

Компютърджията не е скромен, но предпочита да го мислят за такъв, затова умело влиза в тази роля. Той смята голяма част от хората за изключително глупави и е убеден, че повечето лоши неща се дължат на тази глупост, тогава и само тогава, когато е подплатена със суета и капризи. Суетата сама по себе си не е нещо пагубно, глупостта също. Но в комбинация се получава нещо ужасно.

Противно на всеобщото мнение, компютърджията не е кон с капаци. Повечето компютърджии са фини и чувствителни хора, с разностранни интереси, които никога не парадират с това. Много от тях се занимават с някакво изкуство или просто обичат да пишат. Обичат и да четат стари книги.
Компютърджията притежава чувство за хумор и се възхищава на хората, дарени със силно такова. Хуморът е едно от нещата, които го мотивират. Той вярва, че чувството за хумор е усещане, по-важно от зрението, слуха и обонянието. Развитото чувство за хумор е признак за високо развит интелект. Хуморът е логическа игра, предизвикваща емоции и спокойно може да се нарече изкуство.

Компютърджията вярва, че достатъчно интелигентният и психически уравновесен човек няма нужда от контрол. Вярва също, че ако всички хора са такива, няма да има място за държава и всичките и органи. Държавата е паразит, който се изхранва от несъстоянието на глупавите хора да се контролират сами. Държавата е овчар, назначен от овцете, които се страхуват от себе. Те са неуверени и не вярват във възможностите си. Овчарят ги кара да се чувстват още по-неуверени и да разчитат на него. Ако се вгледаме в дивите животни, които са по-съвършени от овцете, веднага ще забележим, че те нямат нужда от овчар. И се справят много по-добре от стадо овце с овчар. Защото не са предали своя избор в ръцете на овчар.

Компютърджията счита, че в съвременното общество съществува изкуствено наложена представа за просперитет. Тази представа е наложена, защото най-добрият начин да контролираш и следиш някого, е да знаеш къде отива и докъде ще стигне. Повечето съвременни хора се стремят към един абсолютно идентичен образ. И го правят, защото са жертва на масова хипноза. При „добра“ обществена интеграция, няма как да не станем жертви на тази илюзия.

Затова компютърджията се опитва да се дистанцира, доколкото може. Той не иска да предаде своя избор в ръцете на някой друг.
Не иска да предаде и представите си и да му бъдат наложени чужди.
Той е убеден, че за един по-добър свят, човешкият мозък не бива да бъде окован.

© 2011, Ваньо Контев. Всички права запазени. Копирането на статията е разрешено само с връзка към първоизточника!

Публикувано в От моето ежедневие, Разсъждения, Смях с етикети . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong> <pre lang="" line="" escaped="" highlight="">