Моята щука

щукатаКато малък, отглеждах декоративни рибки в аквариум и преди известно време, реших пак да се захвана. След кратко проучване на декоративните видове риби, които бях позабравил, реших да не се занимавам с глупости и да си намеря една малка щука. Запален съм по риболова, особено спининговия такъв на хищни риби и идеята беше много вълнуваща. Щуката е много интересен вид, на който отдавна се възхищавам. Изключителен хищник, майсторски създаден от майката природа с една единствена цел – да убива и яде други риби. Тялото й, като че ли е проектирано от опитен инженер – перфектна аеродинамика, съвършени плавници, поставени на правилните места и оборудвана с остри зъби уста, която не прощава дори на близки по размер до собственичката й риби. Инженерът явно е бил и великолепен дизайнер, защото освен, че е функционална, е и много красива. Окраската и помага да бъде почти невидима сред подводната растителност, когато дебне жертвата си от засада. Да, освен, че е убиец от класа, щуката е един подъл убиец, който не преследва жертвите си в честна надпревара, а ги атакува мълниеносно и безкомпромисно, когато минават покрай нея, без да я забележат.

Скоро си зададох въпроса, що за човек съм, да се възхищавам на една зла и подла гад? Такъв ли съм или искам да бъда такъв? Не знам отговора, но не съм единствен. Тигърът, лъвът и черната пантера, хищници, които разкъсват плячките си живи, са животни, които отдавна са станали символи на красотата и успеха. Докато прасето, което се храни с нашите отпадъци и ни помага да оцелеем, служейки ни за храна, се е превърнало в символ на всичко долно, в най-добрия случай на нещо смешно и хумористично. Същата е и съдбата на овцата, която ни дарява с месо, мляко и вълна.
Защо аджеба, се получава така? Защо добрите и състрадателни хора се прекланят пред хищника, а се присмиват на смирените твари, които не причиняват лошо никому?

Но да се върнем към моята щука. Отглеждам я в доста голям аквариум и съм се постарал да и създам условия, близки до естествените – пясък, камъни, растителност. Въздържах се от тинята. Не мисля, че измъчвам животното, като съм го затворил в стъклена клетка, защото наблюденията ми са, че една от главните цели на това животинче е да се храни с риби, а аз му ги осигурявам доволно. Другата му основна цел, може би е да се размножи, но все още е малка. Като порасне, ще я пусна на свобода и ще има възможност да го направи.
Храня я с малки каракуди, а понякога и пускам кубинки, за разнообразие.
Когато и пуснах първата каракудка,  очаквах да мине известно време, преди да се озове в стомаха й. Така и стана, мина време, докато я преглътне добре, но в устата и се озова почти на секундата, даже не видях как стана. Захапа я напречно, като едната й челюст притискаше гърба, а другата корема. Известно време я стискаше, след което бавно и неусетно я превъртя в устата си и я обърна с главата към гърлото си. Бавно и мъчително я преглътна, като опашката на жертвата продължи дълго да стърчи от устата й. Опашката на каракудата беше голяма почти колкото тази на щуката, която заедно със стърчащата опашка, приличаше на странна риба, която има две опашки, от двете страни. Каракудата продължаваше да мърда опашката си, като изтласкваше щуката назад. И така двуопашата риба плуваше напред-назад. Гледката беше смешна, но и малко тъжна.

След като изяде първата риба, пуснах още няколко, но не им обърна внимание два-три дни. Рибките минаваха покрай устата й, но тя даже не ги поглеждаше. Коремът й беше пълен и не се интересуваше от нови жертви. Това ми донесе малко облекчение, защото разбрах, че гадината не е зла, а просто иска да се храни и да бъде сита. За да може да порасне достатъчно и да създаде потомство, което също да се храни, и да се размножи. Нещо, към което всички се стремим и по някаква причина, сме решили, че това правилния път.

Да се върна на въпроса за хищниците. Хищниците са по-развити същества от другите. Те се хранят с готови вещества, синтезирани от мирните видове. С едно мълниеносно движение, моето бебе щука си набави хранителни вещества за няколко дни. За да си набави храна за толкова време, една мирна риба ще изразходва много повече енергия и ще загуби много повече време, дори и да и дадем храната на готово. По подобен начин, овцата трябва да пасе почти непрекъснато, за да се изхрани, докато лъвът може да убие едно голямо животно, да се натъпче с протеин и след това дълго да се излежава. С други думи, мирният вид е принуден да бачка здраво, за да си набави храната, докато хищникът си я набавя много по-лесно, възползвайки се от природните си дадености. И тук достигаме до отговора на въпроса защо се възхищаваме на злите гадове – защото са елегантни, красиви, бачкат малко и имат много повече време за удоволствия.

© 2011, Ваньо Контев. Всички права запазени. Копирането на статията е разрешено само с връзка към първоизточника!

Публикувано в От моето ежедневие, Разсъждения, Риболов с етикети , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong> <pre lang="" line="" escaped="" highlight="">